Никола Димитров Обрешков е български математикик академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.Роден е на 6 март 1896 г. във Варна. Баща му Димитър Обрешков е военен с чин полковник, а майка му Кица Обрешкова е домакиня, грижила се за възпитанието и образованието на осемте им деца - четирима синове и четири дъщери. Основното си образование Никола Обрешков получава въвВарна. През 1915 г. завършва Втора софийска гимназия. Същата година е приет в Софийския университет като студент по математика и физика.

През 1916 г. постъпва в армията и се сражава в Първата световна война - първо като редник, а по-късно като офицер от инженерните войски. След завръщането си от фронта Обрешков продължава следването си и завършва висшето си образование през1920 г. Същата година е приет за асистент при катедра "Диференциално и интегрално смятане", ръководена от Кирил Попов. Води и упражнения по висша алгебра.

През 1922 г. е избран за редовен доцент по висша алгебра, през 1925 г. - за извънреден професор и през 1928 г. - за редовен професор и титуляр на катедрата по "Висша алгебра" - пост, който заема до смъртта си. Професор Обрешков получава първото си международно признание в Италия. През 1932 г. получава докторска степен по математика от университета в Палермо. На 20 юли 1933 г. в Сорбоната получава степента "Доктор на науките". Никола Обрешков чете лекции по покана на едни от най-престижните университети в Европа - университетите на Берлин, Рим, Женева, Дрезден, Палермо, Хамбург,Лайпциг и др. Взема участие в десетки международни конгреси, конференции и научни сесии по математика. Рецензент е на много чуждестранни научни монографии. Автор е на над 250 научни статии и публикации в наши и чуждестранни списания. Написал е няколко учебника и монографии, превърнали се в настолни книги за няколко поколения български математици. От 1945 г. е редовен член на Българската академия на науките. Удостояван е с едни от най-високите ордени на Република България. та "Никола Обрешков", която всяка година се присъжда по случай деня на славянската писменост за особени постижения в областта на математиката и физиката.

Обрешков умира на 11 август 1963 г. Акад. Никола Обрешков остави огромно научно наследство. Впечатляващи са широтата на неговите научни интереси и дълбочината на творчеството му. Той остави научни резултати в алгебрата, анализа, теорията на вероятностите и математическата статистика, интегралната геометрия, топологията, механиката, математическата физика и теорията на числата, някои от които и досега остават ненадминати. Бе считан за един от най-крупните световни специалисти по разпределението на нулите на полиномите. Особено забележителни са изследванията му върху сумирането на разходящи редове, които предизвикаха интерес и намериха развитие в работи на математици от Англия, Индия и Германия. В зряла възраст той работи много успешно в областта на диофантовия анализ. Доказа редица теореми, отнасящи се до апроксимирането на линейните форми. Определи точната стойност на константата на Е. Борел. През периода 1933 - 1934 г. намери общия вид на мероморфните функции, които са граници на рационални функции при съответни предположения за разпределение на полюсите им. Интерес представляват и изследванията му по теория на вероятностите, където той даде нов алгебричен метод за изучаване на дискретните вериги на Марков. Резултатите му в тази област са изложени в неговата монография "Математическа статистика" ( Париж, 1938 г.). Акад. Обрешков има значителни трудове върху квадратурните формули, интегралната геометрия в неевклидовата равнина на Лобачевски и върху гранични задачи за уравненията на топлопроводността. Забележително е неговото обобщение на формулата на Тейлор. Посвещава няколко публикации и на задачата за числено пресмятане на корените на алгебричните уравнения. Българската академия на науките учреди наградата "Никола Обрешков", която всяка година се присъжда по случай деня на славянската писменост за особени постижения в областта на математиката и физиката.