Есета на ученици от 6.а и 6.в класове, подбрани от госпожа Красимира Иванова – Ина Съменова от 6.а клас и Михаил Щерев от 6.в клас облякоха в думи своите мисли за храбростта и паметта към подвига.Симона Аспарухова от 6.а клас сподели вълнуваща история за герой от нейното семейство!

Българийо за тебе те умряха

Животът е хубав, нека го живеем без да се натоварваме със странични терзания. Това най-често си казваме ние, наследниците на падналите герои в борбата за свобода, независимо, че се гордеем с тях. 

И в минали времена, и в наши дни да се отречеш от себе си, да забравиш всичко, което ти е било скъпо и ценно, да се изложиш на опасност, да жертваш собствения си живот в името на другия, за чуждото или за общото благо, е израз на огромна нравствена сила, подвиг и геройство. 

Да посветиш себе си на родината и да и служиш вярно с предана и чиста любов, да страдаш и в страданието да обичаш, забравил за гордостта си и застанал пред лицето на смъртта, превръща човека в безсмъртна историческа личност.

Запомнящо остава и посланието на Вазов :„Българийо за тебе те умряха…“ съпътстващо българския народ през вековната му история, в която смъртта и човешката саможертва са приемствената връзка между поколенията, а святата жертвеност на българския дух се превръща във вечен извор на национално самочувствие.

Вероятно много хора биха казали, че героите във всички битки и войни от миналото, които са заплащали с живота си, за свободата, независимостта и честта на своя народ, са нямали нищо за губене, но напротив, и те са имали близки, семейства, майки, които са ги родили и отгледали. Те умират за България, защитили честта и, защото този национален идеал е душата на българското съзнание, което се поражда от стремежът за светъл и щастлив свободен живот.  

Великите герои от нашата история като Васил Левски,  Христо Ботев, Георги Сава Раковски, Георги Бенковски, Панайот Волов и много други, когато са се жертвали те са вярвали дълбоко в своите идеали и са осъзнавали своята саможертва. Както е казал Левски: „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си”, много говорят и думите на Ботев: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“. 

 И докато носим България в себе си, никога не трябва да забравяме посланието в  словата на тези велики българи – да пазим святата ни родина за да я има винаги и за винаги.

                                                                        Михаил Щерев VI В клас

Героите в моето семейство

През 1939 г. започва Втората световна война. В нея участват много българи. Един от тях бил Кръстьо Самарджиев, моят прадядо. Воювал е за свободата на България. Това е бил неговият дълг към Родината и към нас- неговите бъдещи потомци. Той е участвал в много битки. Някои – успешни, а други – не, но едно от най- важните неща е, че след последната си битка, за изненада на много хора, се е завърнал жив и здрав при своето семейство. 

Разказвам за него, защото е мой роднина и се гордея с него. Гордея се с делата му, защото знам, че мой роднина е допринесъл със смелостта си за моята свобода, за свободата на България. За да мога да живея свободно, без страх, без война. Да мога да имам едно по- хубаво бъдеще и да избирам своя житейски път. 

За мен той е един от примерите, че когато човек се бори упорито за нещо, го постига, макар и с цената на много жертви и трудности, които преживява, на въпреки това успява да оцелее. 

Той е моят герой!

 Симона Аспарухова VI а клас

„Българийо , за тебе те умряха“

Живеем в прекрасна държава, сред едни от най-плодородните земи, пълноводни реки, високи планини и всички блага, които можем да имаме. 

Някога задавали ли сте си въпрос:“ Дали щяхме да имаме всичко това , ако герои като Васил Левски , Христо Ботев , Георги Раковски и хиляди други безименни войници не бяха жертвали животите си за свободата на България?“ Отговорът е – не. 

Представите ни за живота нямаше да са такива без хора ,които да опишат това , което са преживяли. Очите им са видели безмилостната война, опитвали са се да оцеляват и през най-тежките времена, губели са 

семействата си и са умирали всеки ден. Може би в момента щяхме да живеем в постоянна война и глад , ако революционерите ни не се бяха жертвали за нас. Трябва да им бъдем безкрайно благодарни за саможертвата , защото без тях нас нямаше да ни има. Нямаше да имаме държава с такава великолепна история, нито всички блага , които имаме честа да притежаваме. 

Както Иван Вазов е казал в изблик на патриотизъм в стихотворението си ,,Новото гробище над Сливница” :

“Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях.

и те за теб достойни, майко, бяха! И твойто име само кат мълвяха.

умираха без страх.”

Ина Съменова, VI а клас